В краткото разказче днес, искам с малко думи да кажа същността на раздялата и това, което остава след нея. Дано ви хареса!



Тясната улица беше притихнала около двата силуета. Момче и момиче. Толкова близо стояха един до друг. Четирите им ръце, се бяха превърнали в две, заради преплетените длани, които не искаха да се пуснат. Очите се бяха превърнали в искри, които пазеха в себе си погубените спомени от една умираща морска птица. Тази птица, умираше с пристигането на есента. Тя не можеше да отиде на по-топло място, защото сърцето трябваше отново да се разцепи на две половини. Всеки да вземе своята половина и да си отиде от един живот, за който нямаше вече бъдеще.
А имало ли е някога?
Този въпрос си задават искрите, които пораждаха горещи сълзи, падащи като летен дъжд по нагорещения асфалт. И макар слънцето да светеше, макар лятото да пееше топлата песен на разгара си, в душите на двама души, нещо рушеше всички онези красиви спомени, които те споделяха. Картините в съзнанията им се превръщаха в купове от болка, които двамата щяха да докосват в самотните нощи и в студените есенни дни.
Стените на къщите дори сякаш усещаха празнотата, която раздялата претворяваше. Разделени, отчуждени, сами. Свели глави пред една тежка истина, която завличаше душите им към дъното като воденичен камък. Тези двама души щяха да покорят различни върхове, може би щяха да привикнат към онзи красив спомен, който толкова щеше да боли в началото и да продължат по пътя към себедоказването. Щяха да станат безразлични към онзи човек, който някога бе накарал сърцето да почувства и очите да заплачат. Защото все пак, безразличието бележеше истинския край на една любов.
Любов, която умираше зад обърнатите гърбове на двама свели  глави млади хора. Едно чувство, което се прости с живота си на улица „Рибарска”.

много тъжно, ти си талант, умееш да предадеш силата на чувствата, стените на къщите дори страдат. Защо пишеш толкова тъжно, нима само когато има болка се създава изкуство. Усмихни се, защото имам чувството, че и ти си много тъжен млад човек, а светът е прекрасен, внего няма само раздяла и тъга. Има и любов, и смях, и птици, и приятели. дори в момента любовта да си е отишла или приятел те е предал, то това не е била твоята любов или твоя приятел. Те те чакат. Усмихни се, таланте. Хубава неделя.

Благодаря ти много за позитивния пост. За жалост и приятелите, и любовта и всичко останало ме е предало наведнъж. Дали чакат, и къде чакат не знам... Знам само, че в момента съм самотник.... Радвам се, че ме мислиш за талант, само той ми остана... Поздрави!

В твоите красиви разкази винаги има тъга:) Ще споделя с теб моето разбиране за хората, които са били заедно и е трябвало да се разделят, поради една или друга причина.Има хиляди от тях. Човек ,когато обича някого не се разделя с любимия.
Дори да не се видят никога повЕче/ поради смърт или заминаване в друга държава или др./ и пр.
Любовта остава да топли сърцата.Тя не умира. Дори , ако не може да се преживEе пълноценно в човешкия смисъл , който влагаме...
Един ден, може би в някой друг живот, сродните души ще се срещнат и ще бъдат отново щастливи. Нищо хубаво не се губи, напротив то се увеличава и проявява рано или късно. Хубав ден Thefaceoftheshadow!

Може би си права за това, че любовта остава в друг живот, но дали изобщо друг живот съществува? Може би... Всички някой ден ще разберем. А дари любовта топли или направо изгаря болезнено сърцата... това вече мога да съдя по себе си. Поздрави от мен! Хубав ден ти желая!

Има друг живот, по- разумен и по-висш от нашия! Всички, които се обичат, ще се срещнат там:)))))) Искаме да е така , вярваме в това, полагаме усилия за да сме по- добри и по- успешни , за да продължим напред:))
Защо пък не?!

Но не е всичко.
Хубав разказ - хванал си дъното - а дъното е безразличието, което се мержелее, но не е дошло. И това е добре.
Поздравления!

Знаеш и аз какво мисля за разказа ти! Чудесен е - истински и проникновен, а и всичко което съм чела от теб! И винаги съм ти казвала да гледаш напред сред светлината, да не позволяваш тя да бъде помрачаванана и да вярваш в бъдещето. Имаш силата, а и още нещо, което малко хора притежават. Поздрави!

Ако това наистина са твои преживявания, а не влизане в образа на литературен герой, бих ти пожелала повече ведрост и оптимизъм. Присъщо е на неопитната младост да глобализира, да изживява дълбоко и тежко всяко разочарование. Но това са просто уроци по пътя към съзряването, трупане на опит. Запази в спомените си хубавото, поучи се от грешките си (всички грешим...) и продължи напред.
Успех - житейски и творчески!

Да, тъгата не е всичко. Но когато остане само тя вече става лошо... Поздрави!

Благодаря ти Светле, радвам се, че мислиш така! Поздрави!

Надявам се да има повече светлина във всички нас. Поздрави!

наистина, човек не трябва да крие емоциите си,
дори и когато са част от поредното разочарование,
но...но винаги има едно но и когато се затвори една
врата, не знаем, че се отваря нова, просто не трябва
да се спира трябва да се продължава напред!
Поздрави на теб самия и повече позитивни преживявания!
Поздравление за така изкусно предаденото чувство,
на мен самата след прочита ми стана студено, но метеоролозите
обещават още слънце и лято!:)

Радвам се, че си успяла да го усетиш! А метеоролозите не са важни. Важно е вътре в нас да е слънчево и топло. А аз мисля, че топлите дни тепърва предстоят! Поздрави!

може би защото нямам сърце
или не съм обичала така
или заради улицата- рибарска:)/еднакво звучи като търговска:)/
изобщо заради нещо, което на мен ми се струва неистинско
"Тези двама души щяха да покорят различни върхове........" - тогава не е любов.
съвсем не означава, че не е хубаво написано, напротив!
ще прочета още нещо от теб:)
поздрави!

Радвам се, че все пак хвърли един поглед. Това, че не си го почувствала хич не е показател, че нямаш сърце... А "Рибарска"... това е една улица в Созопол на която... както и да е. Благодаря ти за посещението, радвам се, че все пак, може би, ти хареса написаното. Поздрави!

Тъжно, но и красиво!
Поздрави!

Радвам се, че ти хареса! Поздрави!

Светла тъга струи от всяка дума. И въпреки че безразличието често бележи края на любовта, хубаво е, че я е имало! Поздрави!

По същество не е разказ, а прозаична миниатюра.
Има спомени към, които не се привиква, ако животът не ти даде възможност в един момент да ги видиш в друг ракурс. Дотогава са болка. Хронифицирана, тъпа, но болка, а щом има болка, значи любовта не е умряла.
Не е прецизен текстът. Трябва да се осмисли още.
Успех в писането!

Да, любовта винаги е добре дошла. А, когато си отиде, важното е, че я е имало. Поздрави!

Така поднесена критиката ми харесва, малко повече. Критика е, но е градивна и изказана без злоба. По същество, благодаря ти, че спомена за миниатюрата. Наистина може би съм можел да го доизмисля, да го направя по-дълъг или по-прецизен, ала на този етап не бих искал, защото това съм почувствал, и това съм написал. Едва ли ще успея да напиша повече поне по този текст. Поздрави от мен!

А аз бях там! Стоях на улица "Рибарска" и гледах момчето и момичето благодарение на теб... Описал си всичко по начин, който те пренася на приказното място!
Харесва ми подборът ти на думи, стилът ти на писане, любовта, която струи през редовете... Има нещо вълшебно в тази тъжна раздяла...
Продължавай да пишеш!

Благодаря ти за изключително хубавия коментар! Поздрави!

Не само талантът ти е останал, Иване! Я виж, колко приятели идват тук, за да споделят написаното от теб и да ти предадат почувстваното от тях... Така че не е само талантът с теб!

Напълно вярно е това, което казваш! В това се убедих най-много вчера вечерта. За това вече гледам по-позитивно на нещата. Благодаря, че се отби! Поздрави!

ще съществува вечно, за да има къде да се скитат спомените на покления влюбени....

Всички сме самотни понякога,но съдбата е наш приятел,не ни оставя за дълго да бъдем самотници.Така,че се подготвяй за ново начало,блянувано и желано!

Постинга ти събуди мои стари спомени от Созопол, там се случи нещо, което никога няма да забравя.

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Все някъде трябва да има подобно място... пълно с влюбени спомени! Поздрави!

Очаквам това начало и се моля за него... На всички ще ни е нужно. Радвам се, че ме посети! Поздрави!

Градът се превръща в още по-невероятно място..., когато е дом на някои спомени! Поздрави!

Благодаря ти за поздрава! Поздрави и от мен!

Прочетох разказа ти многократно, но всеки път отлагах коментара. Може би, защото написаното много ме впечатли ! Поздравления, thefaceoftheshadow! Очаквам с нетърпение следващите твои неща!

Но той не е градивен. Препрочитай Хашек, Илф и Петров и подобни явления, за да се заредиш с повече самоирония! Тя е необходима на таланта ти - да хакнеш всемирната си тъга и да те помни мало и голямо! Тя също се нуждае от майтапоподобна трактовка. Знаеш, че много те харесвам, като разказвач и това ти го казвам, като едно дърто копеле, което не е съмсем загубено в гората, хе-хе!

Радвам се, че нещата ми ти въздействат по този начин! Поздрави!

Ще прочета авторите, които ми препоръча при първа възможност. Имам само един проблем-некадърен комик съм... дано все пак успея да се справя с този проблем... Поздрави!

Скоро ми се случи. Не сме млади. Не сме свободни. Ръцете ни се докоснаха два-три пъти. Но любов имаше. Не се гледахме на раздяла. Пишехме си. Но е същото. Мамка му, боли по същия начин!

На всеки се случва.... но винаги боли... Няма възраст за тези неща. Все някак ще се го преживеем! Поздрави!

Ще ми разрешиш ли да го сложа във Фейсбук? Искам и тя да го прочете :(

...и мислиш, че ще помогне, използвай го.

Знам че няма да помогне. Но все пак.....Благодаря ти!

На мен не ми беше много тъжно - съвсееем мъничко само.
Нали тук става дума за момче и момиче?
За тях ще остане един светъл спомен от преживяното в Созопол и за раздялата на ул."Рибарска" ще си спомнят с умиление и светла носталгия.
Поздравявам те за написаното!

...дано все пак всеки запази такива спомени сред раздяла. По-здравословно е! Поздрави!

боли и е тъжно и болно на сърцето, а спомените остават- скъпи или болезнени, но винаги докосващи душите.....

Кой обича да се хвали...усмивка-закачлива....