Прочетен: 2731 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2009 14:19
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете стари
и мостовете на града,
де отражения като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все тъй те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
***
ПЪТНИК
Ти спираш с твойто пътно наметало,
зад теб остава минатия лес;
пред лудия ти поглед блясва бяло
познатото засне`жено поле.
Небето и земята се проникват
и ти напразно дириш кръгозор,
така дълбок е този стар простор,
че ти се иска сякаш да извикаш.
Но не извикваш. Радостни очи
запираш върху хълма снежен, дето
две черни и оголени дървета
отлитат в вис като сва стълпа дим.
Ти виждаш къщицата си - червена,
невям заруменяла от студа,
и пиеш въдуха като вода,
и на сърцето ти отново става леко.
ПРОЛЕТ
Изгубената пролет
ще слезе в оня час
по белите тополи,
по листналия бряст.
Ще спре една латерна
в безслънчевия двор
и дворът ще запее
с латерната ведно.
В сърцето стигнат - мигом
аз ще се отрека
от учените книги,
от тясната яка.
И отведнъж ще снема
вси свои имена,
с тях - цялото си бреме
от скърби и злина.
Ще сляза лек и весел
по стълбите запял,
и слязъл, ще се смеся
с огромната тълпа. . .
Цял ден ще дялам камък
в виелици от прах
и няма да узная
съмнения, ни страх.
А вечер ще ме чака
на каменния мост
жена със къдри, сякаш
увиснал черен грозд.
***
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
***
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълвът цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
***
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.
http://litera.hit.bg/dalchev/index.html
Торинската плащаница
Уникалните места на България -част 5 - ...
2. Sever
3. О`БожеНие
4. Amrak
5. Vladolubenov
6. Вълнение
7. Martiniki
8. Праведни поети
9. Ufff
10. Насрещните съдбовности
11. Графоманков
12. Сълзи на Бог