Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2014 23:47 - Текст за глупаци
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 4644 Коментари: 6 Гласове:
27

Последна промяна: 22.09.2014 06:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Това е текст за глупаци. Ако продължиш да четеш, значи си глупак. Въпреки това предупреждение, обаче, те продължават да четат. И аз да бях, и аз щях. Няма спасение от глупостта. Любопитството е по-силно от разума, въпреки факта, че е убило котката. Което тича да потвърди, че глупостта е изконно човешко състояние. В тази връзка Айнщайн е казал, че глупостта и вселената са двете единствени безкрайни неща, въпреки че за вселената не бил сигурен.

Някои хора прекарват целия си живот в това, да прикриват глупостта си, да се правят на умни. Уви, какъв напразен разход на енергия. В най-добрия случай човек се самозалъгва, сравнявайки се с по-тъпи от него. А в крайна сметка ефектите от подобно самозалъгване често са смъртоносни, както илюстрира баснята на Хармс.

I

Писателят: Аз съм писател!

Читателят: А според мен си лайно!

(Писателят стои няколко минути, потресен от тази нова идея, и пада в безсъзнание. Изнасят го.)

II

Художникът: Аз съм художник!

Работникът: А според мен си лайно!

(Художникът тутакси побледнява като платно, разтреперва се като тръстика и внезапно предава богу дух. Изнасят го.)

III

Композиторът: Аз съм композитор!

Ваня Рубльов: А според мен си лайно!

(Композиторът се задъхва и се свлича. Неочаквано го изнасят.)

IV

Химикът: Аз съм химик!

Физикът: А според мен ти си лайно!

(Химикът онемява и се строполява като сноп на пода.)

 

Някой ще каже, че това не е басня, щото в баснята героите са животни, а не хора. Аз обаче питам, хора ли са това, дето се взимат толкоз насериозно?

Въобще, няма отърване от глупостта. Изчетох книги и изучих науки. Станах толкова умен, че хората наоколо са ми предвидими и скучни. Още по-лошо дори, сам съм си предвидим и скучен. Но нейсе, не спирам да върша глупизми. Затова смятам, че единственият признак на интелигентност е приемането на собствената глупост. Глупостта трябва да се обладае като невеста. Подобен акт носи не само утеха, но и забавление. Аз например много обичам да се смея на собствен гръб, гъз и онази невидима зона между тях, където се крие Господ. Смея се директно, но и задочно, както протяжно, така и светкавично. Но най-вече на историите на Данечка Хармс. Ето една, наречена Оптическа измама:

Щом си тури очилата и погледне към бора, Семьон Семьонович вижда там да седи някакъв мужик и да му се заканва с юмрук.

Щом си махне очилата и погледне към бора, Семьон Семьонович вижда, че там няма никой.

Щом си тури очилата и погледне към бора, Семьон Семьонович пак вижда там да седи някакъв мужик и да му се заканва с юмрук.

Щом си махне очилата, Семьон Семьонович пак вижда, че на бора няма никой.

Щом пак си тури очилата, Семьон Семьонович пак вижда на бора да седи някакъв мужик и да му се заканва с юмрук.

Семьон Семьонович не желае да вярва на това явление и смята, че това явление е оптическа измама.

Но да се върнем на директното смеене на съвсем реална и неподправена битова глупост, при това домашно производство (тип шльокавица). Отивам, значи, на автомивка, плащам си на робота отпреди и вкарвам колата вътре. При което получавам мощен душ в лицето, поради щото съм забравил да си вдигна джама.

Друг път пък излизам от фитнеса, качвам си се в каручката и потеглям през паркинга. А той необятен като руската степ. Гледам отзаде някой ми свирка, ама нали съм си прост и не стоплям, че е за мен. По едно време се усетих, та спрях. От колата зад мен слезе девойче, дойде ми до прозореца и рече, "Извинете, имате чифт обувки на покрива на колата". Как в такъв момент да й обясня, че не съм дебил, имбецил или със синдрома на Даун? Затова просто й казах, че така съм я купил. Прибрах си обущата (бяха онези ми за работа) и си тръгнах сякаш не се е случило нищо необичайно (то и не беше).

Тези ми истории не са нищо ново, а датират още от младежките ми години, когато например ме приеха Международни Икономически Отношения в УНСС и аз толкова се зарадвах, че забравих да потвърдя. Поради което си изгубих мястото и се наложи да ме приемат и следващата година.

Всичко това води до един интересен феномен. Гледат ме разни калъфи отстрани. Как например все забравям нещо вкъщи (и се връщам по пет пъти) или си изпускам всеки втори самолет. И не могат да разберат как хем докторат имам (викайте ми Доко), хем обърквам елементарни неща. Почват даже да ми се подиграват и да се мъчат да ме унизят. Но то си е в природата на тюфлека да не познава човешката същност. А именно, че и най-умният си е малко прост. То народната мъдрост го е казала.

- Чу ли, Петров от съседния вход станал космонавт?

- Не е възможно. Аз съм спал със сестра му.

В този тон навремето чух ехиден коментар за Теди Москов:

- Кой бе, тоя ли е велик? Нали го гледам всеки ден по потник в бакалията.

Тук запазваме минута мълчание в чест на глупостта. Подобен мащаб изисква почитание.

За да е още по-ясна диалектичната човешка природа, в която глупостта е неизбежен елемент, както Ин е вградено в Ян, ще спомена няколко интересни случая, потвърждаващи тезата, че няма само умни хора.

Платон, бащата на философията, дарил на света своите изпълнени с мъдрост диалози и притчи, написва една от най-тъпите и неадекватни книги в историята на човечеството - "Републиката". В нея се описва някакъв нереалистичен комунизъм, където хората са сведени до роботи.

Аристотел пък, бащата на логиката и силогизмите, родоначалникът на аналитичната мисъл, се самозабравя дотолкова в изследователското раздробяване на природата и света на отделни елементи, че осакатява безвъзвратно средновековната схоластична мисъл, а оттам и голяма част от съвременната наука, която става редукционистична, фрагментирана, без поглед върху холистичното цяло.

Айнщайн, за когото се носи легендата, че вечно бил с разкопчан дюкян, така и не успява да приеме постулатите на квантовата теория и идеята за нелокалност, въпреки наличието на потвърждаващи ги експерименти. Човекът си останал заклещен в собственото си гениално откритие (че нищо не може да пътува по-бързо от светлината), което като всяко друго такова, в един момент изисква ревизия и експанзия.

А Салвадор Дали не можел дори билет за трамвая да си купи сам, та се налагало леля му да го изпраща до спирката. Въпреки че сътворява едни от най-авангардните и въздействащи картини на двайсети век, бил кучка* с приятелите си и профан в оценката си към всички останали големи художници (с изключение на Вермеер), които нарекъл бездарници.

И така, тази змия лъкатуши, лъкатуши и си захапа опашката. Поглеждам през огромния прозорец на кондото в Лас Вегас към феерията от светлини под мен. Махам на тълпата глупаци, препускащи към казината долу на улицата. Махам им с усмивка като на сънародници. И ми става красиво от тази велика мисъл. Че всички хора сме обединени в глупостта. Близки, сродени, като едно голямо семейство.

* Кучка, както и думата колега, има само един род и се употребяват еднакво за мъже и жени.

И за да потвърдя своята глупост, няма как де не се изфукам с новото ни семейно гнездо на шестия етаж в една от тези наклонени кули. Йейо...

image



Тагове:   психология,


Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tutankhamon661 - nav
18.09.2014 01:59

Срам не срам, признавам - едва сега за пръв път се зачетох в твой постинг.
Трябваше да го направя много по-рано ...

цитирай
2. nav - tutankhamon661
18.09.2014 04:39
Е, този коментар сам по себе си е комплимент. Ако това ти е харесало, има още стотина подобни :))
цитирай
3. sestra - Честито.
18.09.2014 13:43
Някъде тогава, когато се появи "Съкращения" на Хармс на издателство Петриков, изникна и Людмил Станев. Напоследък пак пише за огромна моя радост. Хубав текст като за постоянно съгрешаващи в документи като мен.
По темата пък някога си писах: И глупостта на глупавия е в зачатък.
Не знам дали е вярно.
цитирай
4. radosslav - Ей.. прочетох го
24.09.2014 09:52
Това не е Лас Вегас, а Глас Вегас - я гледай всичко е в стъкла, даже и наклонени :)
цитирай
5. nav - sestra
22.09.2015 21:52
По незнайни причини чак сега видях последните два коментара.

Людмил е сериозно повлиян от Хармс. Като погледна в интелектуалното си родословно дърво, Хармс ми е дядо, оле :)
цитирай
6. nav - radosslav
22.09.2015 21:54
Мда, много стъкло, много пласмаса, шперплат и други кухавини. Вегас е построен от такива материали. Тук сдравото и нетленното не вирее, защото всичко е мимолетно, от присъствието на туристите до човешкия дух в града.

Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2359009
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031