Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОДА ЗА ГРЪЦКАТА ВАЗА

              ОДА ЗА ГРЪЦКАТА ВАЗА

        I. ТИ, МЛАДА, НЕЗАЧЕНАТА НЕВЯСТО НА ПОКОЯ,
ОТГЛЕДА ТЕ ЗАБРАВАТА И ВРЕМЕТО БЕЗБРЕЖНО;
ТИ, ГОРСКА ЛЕТОПИСНИЦЕ, КОЙ В СЛОВО, В РИМА КОЙ Е
СЪЗДАЛ ПРЕД НАС ИСТОРИЯ ПО-ДЪХАВА, ПО-НЕЖНА?

       КАКВА ЛЕГЕНДА В ТЕБ ВИТАЕ, ЛАВРОЛИСТЕН СЪД?
ДАЛИ ЗА БОЖЕСТВА, ИЛИ ЗА ХОРА ПРОСТОСМЪРТНИ,
ИЛИ ЗА ХОРА В ПОЛЯТА НА АРКАДСКИЯ ПРОСТОР?

       ЩО ЗА ГЕРОИ, БОГОВЕ? И ДЕВИ НЕПРИСТЪПНИ?
ЩО ЗА ГОНИТБА, СТРАСТ И БЯГСТВО С РАЗТУПТЯНА ГРЪД?
КАКВИ ТРЪБИ, ДАЙРЕТА? ЩО ЗА ЛУД ВЪЗТОРГ?

II.
ПЛЕНЯВАТ ЧУТИ ПЕСНИ, АЛА КАК Е ДЕВНА ТАЯ
НЕЧУТА ПЕСЕН? ЗАТОВА СВИРИ, ТРЪБА, В ЗАХЛАС;
УСЛАЖДАЙ НЕ СЛУХА, НЕ СЕТИВАТА - А В ОМАЯ
СЪС СВОЯ ХИМН, ДУХА ОБВЕЙ И ПЕЙ БЕЗ ЗВУК, БЕЗ ГЛАС.

       ПРЕКРАСЕН МОМКО ПОД ДЪБА, ЗАПЕЛИ, ТВОЙТЕ УСТНИ
НЕ ЩЕ ЗАМЛЪКНАТ, НИТО МРАЗ ЛИСТАТА ЩЕ ПРОПЪДИ;
ЛЮБОВНИКО, А ТИ - НЕ ЩЕ ДОГОНИШ НИКОЙ ПЪТ

       МИГЪТ МЕЧТАН - ЦУЛУВКАТА, НО НЕ ЖАЛИ НАПУСТО,
НЕ ЩЕ УВЕХНЕ ТЯ, МАКАР ДА СТРАДА ТВОЙТА ПЛЪТ,
ТИ ВЛЮБЕН ЩЕ ПРЕБЪДЕШ, ТЯ ПРЕКРАСНА ЩЕ ПРЕБЪДЕ!

III.
О, ДЪРВЕСА БЛАГОСЛОВЕНИ! О, ЗАВИДНА ОРИС!
БЕЗСМЪРТНА ПРОЛЕТ РАЗЛЮЛЯВА КИЧЕСТИ ВЪРХАРИ;
БЛАГОСЛОВЕН СВИРАЧО - НЕУМОРЕН ПЕСНОТВОРЕЦ,
ЗАВИНАГИ ЩЕ ПЕЕШ ТИ С ЛИКУВАЩА ЦАФАРА;

       БЛАГОСЛОВЕНА ТРИЖ ЛЮБОВ! СЪС ВЕЧНИТЕ ОГНЬОВЕ
ТИ ЩЕ ДАРЯВАШ МИГ СЛЕД МИГ ИЗГАРЯЩА ВЪЗХИТА,
НЕИЗТОЩИМ КОПНЕЖ ПО ТЕБ, ЗАДЪХАН, ВЕЧНО МЛАД;

       НАД ВСЯКА ЗЕМНА СТРАСТ СИ, НАД ТЛЕТВОРНИТЕ ЛЮБОВИ,
ВРЪХЛИТАЩИ ДУХА С КЛЕЙМО НА ГОРЕСТ И ПРЕСИТА -
С ЧЕЛО ИЗПЕПЕЛЕНО, С ГЪРЛО СГЪРЧЕНО ОТ ЖАД.

IV.
КАКЪВ НАРОД ЗА ЖЕРТВАТА СВЕЩЕНА ТАМ ПРИСТИГА?
О, ЖРЕЦО ТАЙНСТВЕН - ЧИЙ ОЛТАР, КОЙ БОГ, КОМУ Е ДАН
ЮНИЦАТА, ЩО В НЕБЕСАТА ЖАЛЕН ГЛАС ИЗДИГА
И ВСЕКИ ХЪЛБОК Е ОБКИЧЕН С ХВОЙНА И БРЪШЛЯН?

       КОЙ ГРАД Е? ТАМ РЕКА ИЛИ МОРЕ ТАЛАЗИ МЯТА?
ИЛИ СРЕД МИРЕН КЪТ ПЛАНИНСКИ, ГРАДСКАТА СТЕНА
НАПУЩАТ ТИЯ - СТАРИ, МЛАДИ - В УТРИН БЛАГОЧЕСТНА?

       ТИ, МАЛЪК ГРАД, БЕЗЛЮДНА ЩЕ Е ВЕЧНО ТИШИНАТА
НА УЛИЦИТЕ ТВОИ; ДА РАЗКАЖЕ НИ ЕДНА
ДУША ЗАЩО СИ ПУСТ, ОТНИЙДЕ ТУК НЕ ЩЕ СЕ ВЕЕНЕ.

V.
АТИНСКА ФОРМА! О, НЕПОСТИЖИМ ОВАЛ! НАСЕЛЕН
С ГЕРОИ И СЪС ДЕВИ - ВАЯН В МРАМОР ХОРОВОД;
С КЛОНАЦИ И ТРЕВИ, ПОД СТЪПКИ СТРЪКОВЕ НАВЕЛИ;
ТИХ СЪД, ПРЕД ТЕБЕ РАЗУМЪТ Е НЯМ, НЕ ДАВА ПЛОД -

       КАТО ПРЕД ВЕЧНОСТТА: КАКЪВ ЗАМРЪЗНАЛ ПАСТОРАЛ!
КОГАТО СВЪРШИ ВРЕМЕТО НИ, ПЪТЯТ НИ ОБРЕЧЕН,
ТИ ЩЕ ПРЕБЪДЕШ ТУК ВСРЕД НОВА СКРЪБ И СУЕТА,

       ТИ, СПЪТНИЦЕ НА СМЪРТНИТЕ - БЕЗСМЪРТЕН ИДЕАЛ,
НИ КАЗВАШ: ТВОЙТА ИСТИНА - ТОВА Е КРАСОТА
И КРАСОТАТА ИСТИНА Е - ЗАПОМНИ, ЧОВЕЧЕ!



                                        Превод: Моис Бело