Постинг
09.12.2014 02:39 -
Луна
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3184 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2015 05:56
Прочетен: 3184 Коментари: 9 Гласове:
22
Последна промяна: 07.01.2015 05:56
Земята разтвори длан и от нея се изтърколи Нощта. Обви я като с топло одеяло и запя приспивна песен. Луната погледна срамежливо към тях... Бе само мъничко сърпче, с което се канеше да окоси милион звезди. Замахна с ръка и звезден прах се посипа над главите на милиони хора. Те погледнаха озадачено тази своя приятелка, която им пращаше неочакван поздрав от сребърни лъчи. Лицето й все повече се увеличаваше и след една седмица засия с цялото си великолепие. Бе настъпило пълнолуние...
Тя се огледа. Присви очи. Търсеше своя звезден приятел. Но кой знае защо, той не бе около нея. Сигурно пак се бе запилял по партита и увеселения, защото си падаше по тях. А и вероятно бе омаян от някои други луни, които изкусно премятаха рокли и силите им на привличане бяха десетки пъти по-големи от нейните. Тя въздъхна. Самотата не я плашеше. Беше отдавнашна нейна познайница. А и така имаше много време да размишлява. Почти цялото време на света...
Почака още една седмица. Стана й тъжно. И за да прикрие проронилата се сълза, обърна лицето си в профил. Сега се виждаше другата половинка , която приличаше на буквата С. Беше преминала в последната си четвърт...
А после, обидена и изоставена, се скри между Слънцето и Земята. Хората не я виждаха, защото бе с тъмната си страна към тях. Така, скрита и в лошо настроение, прекара още една седмица. Бе настъпило новолуние...
Най-сетне лошият период отмина и тя отново с желание за работа се появи със сърп в ръка, защото звездите я чакаха... Отново настъпи първата четвърт...
И така ден след ден , и месец след месец Луната се въртеше около Земята. Задвижваше приливите и отливите на океаните, а те я очакваха с любов, защото никак нямаше да се справят сами с тази задача. Заради тях се чувстваше особено важна и полезна и всякак им помагаше, и не ги изоставяше. Беше им искрена приятелка и никога не ги предаваше. А когато се изнизваха като мъниста и последните дни на годината, с нетърпение подготвяше празничното им настроение. Зареждаше ги с мечти и надежди, защото инак не можеше да се живее без тях. Те изпълваха и всяко живо същество и така всички се чувстваха окрилени. Защото им трябваха нови сили, за да посрещнат онази свята нощ, в която Бог се ражда. А закъде бяха те без сребърните лъчи на Луната, която тихо осветяваше Младенеца, появил се отново сред хората, за да им дари мир и благоденствие. И този път...
09.12.14
injir
Тя се огледа. Присви очи. Търсеше своя звезден приятел. Но кой знае защо, той не бе около нея. Сигурно пак се бе запилял по партита и увеселения, защото си падаше по тях. А и вероятно бе омаян от някои други луни, които изкусно премятаха рокли и силите им на привличане бяха десетки пъти по-големи от нейните. Тя въздъхна. Самотата не я плашеше. Беше отдавнашна нейна познайница. А и така имаше много време да размишлява. Почти цялото време на света...
Почака още една седмица. Стана й тъжно. И за да прикрие проронилата се сълза, обърна лицето си в профил. Сега се виждаше другата половинка , която приличаше на буквата С. Беше преминала в последната си четвърт...
А после, обидена и изоставена, се скри между Слънцето и Земята. Хората не я виждаха, защото бе с тъмната си страна към тях. Така, скрита и в лошо настроение, прекара още една седмица. Бе настъпило новолуние...
Най-сетне лошият период отмина и тя отново с желание за работа се появи със сърп в ръка, защото звездите я чакаха... Отново настъпи първата четвърт...
И така ден след ден , и месец след месец Луната се въртеше около Земята. Задвижваше приливите и отливите на океаните, а те я очакваха с любов, защото никак нямаше да се справят сами с тази задача. Заради тях се чувстваше особено важна и полезна и всякак им помагаше, и не ги изоставяше. Беше им искрена приятелка и никога не ги предаваше. А когато се изнизваха като мъниста и последните дни на годината, с нетърпение подготвяше празничното им настроение. Зареждаше ги с мечти и надежди, защото инак не можеше да се живее без тях. Те изпълваха и всяко живо същество и така всички се чувстваха окрилени. Защото им трябваха нови сили, за да посрещнат онази свята нощ, в която Бог се ражда. А закъде бяха те без сребърните лъчи на Луната, която тихо осветяваше Младенеца, появил се отново сред хората, за да им дари мир и благоденствие. И този път...
09.12.14
injir
върти, върти, без да осъзнава, че утре ще измине същият път с въртене....
Хубави мисли Мим....
Поздрав!
цитирайХубави мисли Мим....
Поздрав!
Хубав небесно-земен разказ...
цитирайТолкова истини са казани - по особено красив начин!
Актуално и въздействащо на емоциите и въображението ни!
Поздравления! :)
цитирайАктуално и въздействащо на емоциите и въображението ни!
Поздравления! :)
Благодаря Ви за хубавите думи! Който трябва - ще прочете и ще разбере...
цитирай"Земята разтвори длан и от нея се изтърколи Нощта. Обви я като с топло одеяло и запя приспивна песен. Луната погледна срамежливо към тях... Бе само мъничко сърпче, с което се канеше да окоси милион звезди. Замахна с ръка и звезден прах се посипа над главите на милиони хора."
цитирайНарисувай го, iliada ! :) ... А относно първото изречение си ,,откраднах,, идеята от песен на група ,,Тату,,: ,,Ночь на ладони...,, / Нощта е на длан/ .
цитирайВинаги ще има нова Луна.
Най-човешкото Коледно писание, което съм чела напоследък, Инджи...Благодаря ти за куража!
Светли и весели празници!
цитирайНай-човешкото Коледно писание, което съм чела напоследък, Инджи...Благодаря ти за куража!
Светли и весели празници!
8.
iliada -
Не ,няма да мога да го предам така добре ,както ти си го ноправила с изящния си изказ,injir:)
18.12.2014 07:18
18.12.2014 07:18
, написа:
Нарисувай го, iliada ! :) ... А относно първото изречение си ,,откраднах,, идеята от песен на група ,,Тату,,: ,,Ночь на ладоне...,, / Нощта е на длан/ .
Ще опитам все пак:)!
Пожелавам ти най-вълшебната Новогодишна нощ, осветена от сребърните лъчи на Луната!
Весело посрещане, Инжир! :)
цитирайВесело посрещане, Инжир! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол