Постинг
22.08.2014 02:40 -
На поетите им вярват само луди
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1284 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2014 00:25
Прочетен: 1284 Коментари: 4 Гласове:
13
Последна промяна: 12.09.2014 00:25
Луната е облякла пак въздишка, звездите са принцеси в карнавал. Небето сиво, като остаряла мишка, се оглежда в локви от печал.
Любовта в забравена подкова, ръждясва в плен от прашен път. Не минават покрай Нея хора, топли я кошута в свойта гръд.
И няма нищо. Само улични фенери, на концесия светулки в тях искрят, а някакви си там, поети полудели, насилват любовта за сетен път.
Дрогират я с красиви думи в рима с морфин рисуват нейните сълзи. Блести пред всички, Тя неотразима, пак в декори от метафори добри.
И отново я прегръщат пеперуди от огъня й причудлив заплакали... На поетите им вярват само луди, в хищни пламъци душа опазили...
А вън е тихо. Много тихо... Снегът проскърцва някъде далеч. И един поет отново пише стихо за любовта след страшна сеч...
