Постинг
30.12.2015 06:18 -
ЕДИН ЗАБРАВЕН ЧИЧКО
... така и не успях да разбера
защо навлязох в мъжката си есен,
а ти си малка, бяла и добра –
като в онази тъпа чалга песен,
на мен ми тръпне лявата ръка –
не съм съвсем далече от инфаркта,
но сутрин те очаквам все така
да ми се мернеш някъде из парка,
да видя пак прекрасните коси,
полегнали над светлия ти шушлек,
ако сега напиша ти станси,
напролет вятърът ще ти го шушне,
прекрасен! – моят август се изви,
и птиците ми литнаха далече,
сега, дори да викна: – Се ла ви! –
и ще стъписам лудите в Наречен,
ела? – защото в тоя зимен парк
без тебе ми е безразлично всичко...
Дори това – да пукна от инфаркт
на пейката – един забравен чичко.
Безспорен шедьовър, който дори случайността оценява. Пуснал си творбата в ефир в 6:18, а 0.618 представлява Мажора на Златното сечение. Минорът (0.382) е това, което остава до Единицата.
Срам не срам, но не зная какво означава "станси". Колкото до ударението, лесно се усеща, че е накрая.
А представяш ли си, Валери, тази "малка, бяла и добра" да те покани заедно да посрешнете Нова година?! Дори въображаемо е прекрасно!
П и е р
цитирайСрам не срам, но не зная какво означава "станси". Колкото до ударението, лесно се усеща, че е накрая.
А представяш ли си, Валери, тази "малка, бяла и добра" да те покани заедно да посрешнете Нова година?! Дори въображаемо е прекрасно!
П и е р
pvdaskalov написа:
Безспорен шедьовър, който дори случайността оценява. Пуснал си творбата в ефир в 6:18, а 0.618 представлява Мажора на Златното сечение. Минорът (0.382) е това, което остава до Единицата.
Срам не срам, но не зная какво означава "станси". Колкото до ударението, лесно се усеща, че е накрая.
А представяш ли си, Валери, тази "малка, бяла и добра" да те покани заедно да посрешнете Нова година?! Дори въображаемо е прекрасно!
П и е р
Срам не срам, но не зная какво означава "станси". Колкото до ударението, лесно се усеща, че е накрая.
А представяш ли си, Валери, тази "малка, бяла и добра" да те покани заедно да посрешнете Нова година?! Дори въображаемо е прекрасно!
П и е р
Добре, че не знаеш какво е "станси", Пиер, иначе ще ти пламне главата да ги пишеш едно след друго - и край! :-)))))))))))))))
Весело посрещане на Новата 2016-а, приятелю, поздрав от морето!
Чу
И защо отказа да обясниш? Щеше да ми спестиш половин ден...
Добре че поназнайвам езици! Виж какво намерих:
"Стансы
Ста́нсы (фр. stance от итал. Stanza — помещение, комната, остановка[1]) — стихотворная жанровая форма, генетически восходящая к провансальской лирической песенной поэзии Средневековья. Стансы характеризуются относительной формальной и смысловой независимостью строф друг от друга. Стансы — классическая форма эпической поэзии (Ариосто, Тассо, Камоэнс), отточенность этому жанру придал Байрон («Дон-Жуан», «Чайльд-Гарольд»). В русской поэзии стансами написаны «Аул Бастунджи» Лермонтова, «Домик в Коломне» Пушкина. Кроме того, в русской поэзии имеется множество как правило небольших по объему элегически-медитативных стихотворений, озаглавленных «Стансы».
Жанровые признаки
Главным признаком стансов является высокая степень независимости строф, которая проявляется в отсутствии смысловых переносов из одной строфы в другую, в обязательности самостоятельных рифм, не повторяющихся в других строфах[2]. В идеале каждая строфа в стансах заключает в себе одну ясно выраженную идею, после чтения каждой строфы предполагается некоторая пауза. Количество стихов в каждой строфе может варьировать от четырех до двенадцати, но в русской стихотворной традиции за стансами закрепилась форма четверостиший, написанных четырехстопным ямбом с перекрестными (преимущественно) рифмами при обязательной строфической замкнутости.
А аз следвам от начало до край сюжетната нишка. Виж, в прозата допускам серия случки. Нанизвам ги като герданче... Не съм литератор и не зная дали самоанализът ми не е грешен.
Аз се чудех защо ти е толкова завладяваща поезията, а то често се дължало на този чудесен похват!
С най-добри пожелания!
П и е р
цитирайДобре че поназнайвам езици! Виж какво намерих:
"Стансы
Ста́нсы (фр. stance от итал. Stanza — помещение, комната, остановка[1]) — стихотворная жанровая форма, генетически восходящая к провансальской лирической песенной поэзии Средневековья. Стансы характеризуются относительной формальной и смысловой независимостью строф друг от друга. Стансы — классическая форма эпической поэзии (Ариосто, Тассо, Камоэнс), отточенность этому жанру придал Байрон («Дон-Жуан», «Чайльд-Гарольд»). В русской поэзии стансами написаны «Аул Бастунджи» Лермонтова, «Домик в Коломне» Пушкина. Кроме того, в русской поэзии имеется множество как правило небольших по объему элегически-медитативных стихотворений, озаглавленных «Стансы».
Жанровые признаки
Главным признаком стансов является высокая степень независимости строф, которая проявляется в отсутствии смысловых переносов из одной строфы в другую, в обязательности самостоятельных рифм, не повторяющихся в других строфах[2]. В идеале каждая строфа в стансах заключает в себе одну ясно выраженную идею, после чтения каждой строфы предполагается некоторая пауза. Количество стихов в каждой строфе может варьировать от четырех до двенадцати, но в русской стихотворной традиции за стансами закрепилась форма четверостиший, написанных четырехстопным ямбом с перекрестными (преимущественно) рифмами при обязательной строфической замкнутости.
А аз следвам от начало до край сюжетната нишка. Виж, в прозата допускам серия случки. Нанизвам ги като герданче... Не съм литератор и не зная дали самоанализът ми не е грешен.
Аз се чудех защо ти е толкова завладяваща поезията, а то често се дължало на този чудесен похват!
С най-добри пожелания!
П и е р
pvdaskalov написа:
И защо отказа да обясниш? Щеше да ми спестиш половин ден...
Добре че поназнайвам езици! Виж какво намерих:
"Стансы
Ста́нсы (фр. stance от итал. Stanza — помещение, комната, остановка[1]) — стихотворная жанровая форма, генетически восходящая к провансальской лирической песенной поэзии Средневековья. Стансы характеризуются относительной формальной и смысловой независимостью строф друг от друга. Стансы — классическая форма эпической поэзии (Ариосто, Тассо, Камоэнс), отточенность этому жанру придал Байрон («Дон-Жуан», «Чайльд-Гарольд»). В русской поэзии стансами написаны «Аул Бастунджи» Лермонтова, «Домик в Коломне» Пушкина. Кроме того, в русской поэзии имеется множество как правило небольших по объему элегически-медитативных стихотворений, озаглавленных «Стансы».
Жанровые признаки
Главным признаком стансов является высокая степень независимости строф, которая проявляется в отсутствии смысловых переносов из одной строфы в другую, в обязательности самостоятельных рифм, не повторяющихся в других строфах[2]. В идеале каждая строфа в стансах заключает в себе одну ясно выраженную идею, после чтения каждой строфы предполагается некоторая пауза. Количество стихов в каждой строфе может варьировать от четырех до двенадцати, но в русской стихотворной традиции за стансами закрепилась форма четверостиший, написанных четырехстопным ямбом с перекрестными (преимущественно) рифмами при обязательной строфической замкнутости.
А аз следвам от начало до край сюжетната нишка. Виж, в прозата допускам серия случки. Нанизвам ги като герданче... Не съм литератор и не зная дали самоанализът ми не е грешен.
Аз се чудех защо ти е толкова завладяваща поезията, а то често се дължало на този чудесен похват!
С най-добри пожелания!
П и е р
Добре че поназнайвам езици! Виж какво намерих:
"Стансы
Ста́нсы (фр. stance от итал. Stanza — помещение, комната, остановка[1]) — стихотворная жанровая форма, генетически восходящая к провансальской лирической песенной поэзии Средневековья. Стансы характеризуются относительной формальной и смысловой независимостью строф друг от друга. Стансы — классическая форма эпической поэзии (Ариосто, Тассо, Камоэнс), отточенность этому жанру придал Байрон («Дон-Жуан», «Чайльд-Гарольд»). В русской поэзии стансами написаны «Аул Бастунджи» Лермонтова, «Домик в Коломне» Пушкина. Кроме того, в русской поэзии имеется множество как правило небольших по объему элегически-медитативных стихотворений, озаглавленных «Стансы».
Жанровые признаки
Главным признаком стансов является высокая степень независимости строф, которая проявляется в отсутствии смысловых переносов из одной строфы в другую, в обязательности самостоятельных рифм, не повторяющихся в других строфах[2]. В идеале каждая строфа в стансах заключает в себе одну ясно выраженную идею, после чтения каждой строфы предполагается некоторая пауза. Количество стихов в каждой строфе может варьировать от четырех до двенадцати, но в русской стихотворной традиции за стансами закрепилась форма четверостиший, написанных четырехстопным ямбом с перекрестными (преимущественно) рифмами при обязательной строфической замкнутости.
А аз следвам от начало до край сюжетната нишка. Виж, в прозата допускам серия случки. Нанизвам ги като герданче... Не съм литератор и не зная дали самоанализът ми не е грешен.
Аз се чудех защо ти е толкова завладяваща поезията, а то често се дължало на този чудесен похват!
С най-добри пожелания!
П и е р
Следвай сърцето си - и ще стигнеш, закъдето си тръгнал.
Благодаря, Пиер.
Чу
Уникален трагикомичен меланж е стихотворевието ти, Чу!
Тръпнем целите предпразнично :-)
nalia
цитирайТръпнем целите предпразнично :-)
nalia
nalia написа:
Уникален трагикомичен меланж е стихотворевието ти, Чу!
Тръпнем целите предпразнично :-)
nalia
Тръпнем целите предпразнично :-)
nalia
И ти ли, Налия? :-))))))))
Чу
Наричам късметите за баницата, питата с паричката, ореховките, масленките и соленките, редувам бялото с червеното и ти казвам "Наздраве" с последната тава със захаринки :-)
Тръпката значи, че живеем, Чу
nalia
цитирайТръпката значи, че живеем, Чу
nalia
nalia написа:
Наричам късметите за баницата, питата с паричката, ореховките, масленките и соленките, редувам бялото с червеното и ти казвам "Наздраве" с последната тава със захаринки :-)
Тръпката значи, че живеем, Чу
nalia
Тръпката значи, че живеем, Чу
nalia
Да изпратим старата с добра дума, дано Новата бъде за всекиго добра!
Чу
Ударението в "стансы" е на "а" в руския. Не само според руско-българския речник /50 000 думи/ на Сава Чукалов. Ето и тук, където посочи pvdaskalov е на "а" :
https://ru.wikipedia/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%8B
Чувал съм че във френския ударението било винаги на последната сричка. А stanza е от френски, както и se la vie, но са изписани на кирилица. Аз бих ги написал на латиница с бележка под черта. Някои считат за допустим компромис изместването на ударението, когато думата обслужва римата.
„Героите наши, като скали твърди,
желязото срещат с железни си гърди."
е популярен пример. И за метонимия, разбира се.
Не бих се съгласил, че "Понякога съм бяла и добра" както е известно стихотворението Добрата на Петя Дубарова е тъпа чалга. Ако това е имал предвид авторът. Естрада е. :) Дори и в двата аранжимента. Росица Кирилова нали няма чалга песни?
https://www.youtube/watch?v=Fy4AnKK1UvU
Между другото, Надежда Захариева си изцапа перото с чалга, като написа текста на "Аз съм волна пеперуда..." на Кати.
цитирайhttps://ru.wikipedia/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%8B
Чувал съм че във френския ударението било винаги на последната сричка. А stanza е от френски, както и se la vie, но са изписани на кирилица. Аз бих ги написал на латиница с бележка под черта. Някои считат за допустим компромис изместването на ударението, когато думата обслужва римата.
„Героите наши, като скали твърди,
желязото срещат с железни си гърди."
е популярен пример. И за метонимия, разбира се.
Не бих се съгласил, че "Понякога съм бяла и добра" както е известно стихотворението Добрата на Петя Дубарова е тъпа чалга. Ако това е имал предвид авторът. Естрада е. :) Дори и в двата аранжимента. Росица Кирилова нали няма чалга песни?
https://www.youtube/watch?v=Fy4AnKK1UvU
Между другото, Надежда Захариева си изцапа перото с чалга, като написа текста на "Аз съм волна пеперуда..." на Кати.
