2. melodya.blog.bg-другият ми музикален блог
3. melsun.blog.bg-и третото ми,всъщност първо място:)
4. БГ Радио
5. Фанданго-Миг от приказка
6. Фанданго-Мое дете
7. Gravity Co. - Mr. No One
8. Лора - Джунгла
9. Google
10. Sense of Bulgaria
11. Исихия-етноформация
12. Памет българска
13. Топ 50 на златните БГ рокпесни
14. Севдалина и Валентин Спасови-"Сине,сине"
15. ФОЛКЛОР ТВ
16. horo.bg
17. Ваня Костова - Море от нежност
18. http://bgmusic.start.bg/
19. http://bgrok.start.bg/
20. http://bgestrada.start.bg/
21. bgundergroundmusic
22. „100-те най- романтични български песни” на БГ Радио
23. Притури се планината-Стефка Съботинова
Прочетен: 23013 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2008 15:03
ТАНГРА Рок- група, създадена през 1976 г. в София, от Константин Марков и Александър Петрунов/Сашо Гривната/. "Тангра" е с 15 годишна история, през нея минават Чочо Владовски, Стенли, Васил Найденов, Вили Кавалджиев,
Личо Стоунса, Дани и много други. Енергичният и вечно търсещ Константин Марков успява да привлича най-подходящите музиканти за всеки период от историята на "Тангра".
Награди: I-ва награда от "Младежкия конкурс за забавна песен"/София,78
с "Ако имаш време"/соло вокал Александър Петрунов/
I – ва награда от същия конкурс /79 с песента "Очакване"/соло вокал Вили Кавалджиев/
През 1978 "Тангра" участва в културната програма на Световното Изложение в Монреал. През 80-те солист на „Тангра” е Чочо Владовски, стилът е мелодичен рок. От тогава са големите хитове "Нашият град", "Богатство", "Любовта без, която не можем". С 1984г. и привличането на Стенли за
певец започва "ню уейв" периодът на групата. Съставът от този период е Стенли – соло вокал, Косьо Марков – бас, Йордан Ганчев/Дани/-китара и вокал, Валери Миловански-китара, Емил Герасимов-ударни. От тогава са силните хитове "Оловният войник"/85, печели I –ва награда на Младежкия конкурс същата година, "Жулиета", "Бъди какъвто си", "До последен дъх" и др. От 86-та година "Тангра" работи в клубове в Европа , след което групата се разпада. "Тангра" е група, за която феновете и до сега мечтаят да я видят отново на сцената. През 1992 г. Константин Марков заедно с Кирил Маричков/"Щурците"/ създава радио "Тангра".
Източник:
http://www.mvbox.bg/artist.pcgi?id=148&t=2&f=1&a=&s=0&o=1&p=5
Радио Тангра
http://radiotangra.com/?page=home&lng=bg
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0_%28%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%29
"Диабетът погуби Чочо Владовски"
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-12&article=171289
http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/news.php?newsid=6898
Безсъние-Дон Кихот
http://www.vbox7.com/play:0161247a
Антология (част 1) - 2000
Нашият град
Любовта, без която не можем
Панелен рок
Момиче от другия клас
Богатство
Срещи
Приятели
Събота
Завръщане
Дискотека
Не е за теб
Можеш ли?
Есента
Антология (част 2) - 2000
Оловният войник
На 35
Бъди, какъвто си
До последен дъх
Черно бяла снимка
Неделя
Закъсняла любов
Делник
Така стоят нещата
Циркът
Невидимата
Неделя, края на април
Жулиета
Текстове:
http://textove.com/songs.php?artist=250
Нашият град
http://www.vbox7.com/play:28cd0ab4
Любовта без която не можем
http://www.vbox7.com/play:9faaeefb
Богатство
http://www.vbox7.com/play:859a51a4
Боряна
http://www.youtube.com/watch?v=Bt6TrGwyTLk
Срещи
http://www.youtube.com/watch?v=TFknzHYtE4k
Завръщане
http://www.youtube.com/watch?v=dpanKCg-tv4
Оловният войник
http://www.vbox7.com/play:613a7508
До последен дъх
http://www.vbox7.com/play:1f21cfe5
Жулиета
http://www.vbox7.com/play:02125473
Манията ме е обзела тотално!
Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем –
не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш
да се връщаш бездомен
Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти,
през града аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават
остават във мене
и от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем,
Без която не можем!
Да си вземем последно сбогом с Чочо Владовски.
Той си отиде някак безшумно, тихо, и много хора дори не разбраха за кончината на един от уникалните гласове в българския рок. Отиде си на 10 декември 2006г. след дълго боледуване, а новината за това потъна сред коледните и новогодишните вълнения, сред рекламите, сред предаванията за българския "елит" и модерната българска култура; сред псевдо-награди на списания и сватбата на Азис. Явно живеем в жълта страна, в която простащината е на почит, щом последното събитие бе толкова широко отразено, а новината за смъртта на вокалиста на Тангра се вмести само в новините. Единствено електронните медии, обърнаха внимание на случилото се, а "БГ Радио" обявиха 12 декември за ден в памет на Чочо.
Едва ли има човек, които да не танцувал блус на приглушена светлина и да не е притискал любимия си човек на фона на песента на Тангра "Любовта, без която не можем". Една от най-нежните и едновременно най-тъжните балади в българския рок.
Няма купон, на който, ако някой умее да свири на китара, в един момент всички да не запеят дружно "... с виенска кифла, с каничка кафе...". Една песен превърнала се в студентски химн, в символ на свободните духом хора. Сетне непременно идва редът на "... в който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи...".
Цветан (Чочо) Владовски е роден на 20 март 1956 г. Родителите му са класически музиканти и той самият е с класическо музикално образование – флейтист. Започва да се занимава с музика още като ученик, свири в няколко поп групи, между които и "6+1". По-късно, през 1974 г. е вокалист на първата формация "Диана експрес", работи и със "Синьо белите" – оркестъра на Емил Димитров.
Когато е първи курс в музикалното училище, започва да свири със своя приятел Иван Лечев в читалище "Пробуда". Брат му Трошан, които по това време е китарист в група "Сребърни гривни", го чува и го привлича да работи заедно с тях. В групата работят и други известни музиканти – Георги Минчев, Борис Годжунов, Крум Клъчев. Групата много отдавна я няма, а по-голяма част от хората, свързани с нея, не са в България от години. Тошан Владовски е в САЩ от около 30 г. В последното си интервю за "Тангра Мега Рок" Чочо споделя, че официално у нас не е издаван диск на "Сребърни гривни", а той е събрал каквито записи е успял да намери, пратил ги е на другия китарист в групата – Вальо, който в момента е във Финландия, и той сам е направил вкъщи диск на групата, тъй като в България не са се намерили спонсори, за да се издаде.
Жалко, нали? Жалко и грозно, само че на кой му пука, че част от българската музикална история потъва в забвение – нали си имаме модерна, стойностна и уникална музика днес.
Чочо става известен и е познат на повечето хора като първият вокалист на рок група "Тангра". Там той изпява и едни от най-известните песни, с които се свързва неговото име – "Любовта без която не можем", "Малкият град", "Богатство", "Боряна", "Завръщане", "Есента". Групата вписва името си в златните страници на историята на българската музика. Чочо работи с тях до 1984 г. – след това, понеже е несъгласен с новото звучене на групата, ги напуска и започва солова кариера, като от тази раздяла печелят единствено феновете и рока. "Тангра" с новия си вокалист Стенли е една от първите наши групи, започнали да свирят в стил ню-уейв и създава песни, станали вече безсмъртни.
Чочо Владовски издава само дава албума: "Цветан Владовски" (1986) и "Богатство" (1996), но тогава се ражда една от най-великите български песни, която поне според мен един вид негова автобиография – "Безсъние".
Започва да работи и с Лили Иванова, с която се запознава през 1988 г. и по-късно продуцира албума й "Хазарт".
Реално погледнато, творчеството на Чочо не е голямо, но това изобщо не му попречи да премине като метеор през българската рок сцена и да остави ярка следа след себе си. Едва ли има българин, които да не е чувал песните му, който да не си е припявал с радиото "... а дон Кихот прегърнал здраво чашата...", който да не е танцувал на тях ...
Поклон пред светлата му памет!
Почивай в мир Донкихоте!
Пропадах някъде, но всичко беше истинско –
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде.
Целувка от мен!
когато пеехме... и свирихме с китарите.....
песните на Тангра..... :))))) Благодаря за този пост,
Ася...! :))) Хубава вчер ти желая.....! :)))
11.09.2008 07:35
19.10.2008 20:54
16.03.2009 23:33
16.03.2009 23:39
04.08.2009 12:29
24.03.2010 19:39
Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем –
не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш
да се връщаш бездомен
Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти,
през града аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават
остават във мене
и от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем,
Без която не можем!
Да си вземем последно сбогом с Чочо Владовски.
Той си отиде някак безшумно, тихо, и много хора дори не разбраха за кончината на един от уникалните гласове в българския рок. Отиде си на 10 декември 2006г. след дълго боледуване, а новината за това потъна сред коледните и новогодишните вълнения, сред рекламите, сред предаванията за българския "елит" и модерната българска култура; сред псевдо-награди на списания и сватбата на Азис. Явно живеем в жълта страна, в която простащината е на почит, щом последното събитие бе толкова широко отразено, а новината за смъртта на вокалиста на Тангра се вмести само в новините. Единствено електронните медии, обърнаха внимание на случилото се, а "БГ Радио" обявиха 12 декември за ден в памет на Чочо.
Едва ли има човек, които да не танцувал блус на приглушена светлина и да не е притискал любимия си човек на фона на песента на Тангра "Любовта, без която не можем". Една от най-нежните и едновременно най-тъжните балади в българския рок.
Няма купон, на който, ако някой умее да свири на китара, в един момент всички да не запеят дружно "... с виенска кифла, с каничка кафе...". Една песен превърнала се в студентски химн, в символ на свободните духом хора. Сетне непременно идва редът на "... в който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи...".
Цветан (Чочо) Владовски е роден на 20 март 1956 г. Родителите му са класически музиканти и той самият е с класическо музикално образование – флейтист. Започва да се занимава с музика още като ученик, свири в няколко поп групи, между които и "6+1". По-късно, през 1974 г. е вокалист на първата формация "Диана експрес", работи и със "Синьо белите" – оркестъра на Емил Димитров.
Когато е първи курс в музикалното училище, започва да свири със своя приятел Иван Лечев в читалище "Пробуда". Брат му Трошан, които по това време е китарист в група "Сребърни гривни", го чува и го привлича да работи заедно с тях. В групата работят и други известни музиканти – Георги Минчев, Борис Годжунов, Крум Клъчев. Групата много отдавна я няма, а по-голяма част от хората, свързани с нея, не са в България от години. Тошан Владовски е в САЩ от около 30 г. В последното си интервю за "Тангра Мега Рок" Чочо споделя, че официално у нас не е издаван диск на "Сребърни гривни", а той е събрал каквито записи е успял да намери, пратил ги е на другия китарист в групата – Вальо, който в момента е във Финландия, и той сам е направил вкъщи диск на групата, тъй като в България не са се намерили спонсори, за да се издаде.
Жалко, нали? Жалко и грозно, само че на кой му пука, че част от българската музикална история потъва в забвение – нали си имаме модерна, стойностна и уникална музика днес.
Чочо става известен и е познат на повечето хора като първият вокалист на рок група "Тангра". Там той изпява и едни от най-известните песни, с които се свързва неговото име – "Любовта без която не можем", "Малкият град", "Богатство", "Боряна", "Завръщане", "Есента". Групата вписва името си в златните страници на историята на българската музика. Чочо работи с тях до 1984 г. – след това, понеже е несъгласен с новото звучене на групата, ги напуска и започва солова кариера, като от тази раздяла печелят единствено феновете и рока. "Тангра" с новия си вокалист Стенли е една от първите наши групи, започнали да свирят в стил ню-уейв и създава песни, станали вече безсмъртни.
Чочо Владовски издава само дава албума: "Цветан Владовски" (1986) и "Богатство" (1996), но тогава се ражда една от най-великите български песни, която поне според мен един вид негова автобиография – "Безсъние".
Започва да работи и с Лили Иванова, с която се запознава през 1988 г. и по-късно продуцира албума й "Хазарт".
Реално погледнато, творчеството на Чочо не е голямо, но това изобщо не му попречи да премине като метеор през българската рок сцена и да остави ярка следа след себе си. Едва ли има българин, които да не е чувал песните му, който да не си е припявал с радиото "... а дон Кихот прегърнал здраво чашата...", който да не е танцувал на тях ...
Поклон пред светлата му памет!
Почивай в мир Донкихоте!
Пропадах някъде, но всичко беше истинско –
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде.
28.09.2010 21:26
Александър Петрунов